Учебна 2026/27 учебна година 

 

 

 

 

Първи стъпки и адаптация в детската градина

 Първи стъпки и адаптация в детската градина -видео уебинар

Детската градина е част от живота на всички нас. За пръв път се срещаме с нея като деца, по-късно като родители, след това – като баби и дядовци. Част от нас са свързани с нея и като професионалисти. За това адаптацията е неизменна част от нашето ежедневие. 

Всяко семейство избира различно време за записване на детето на детска градина. Най-масово родителите започват да търсят детска градина, когато детето е на около 2 години. 

Детето има нужда да се подготви, за да се чувства добре.

Съществуват различни подходи към адаптацията в детска градина. 

Детето има нужда от подкрепа и от време, за да осъзнае промяната, която се случва с него. Има нужда от време да опознае новите хора в своето ежедневие и да осъзнае, че няма да бъде изоставено от своите родители.

Защо 2-годишното дете свиква най-трудно с промяната?

За децата на 2 години адаптивният период в детска градина е най-дълъг. Причините за това са:

• Детето започва да разбира повече, но не достатъчно, за да осъзнае какво е детска градина
• Трудно му е да разбере защо го оставят само при непознати хора
• Нужно е време, за да се изгради доверие между детето и персонала в детската градина

Каква е ролята на възрастните в процеса на адаптация в детска градина?

Воденето и взимането на детето от детска градина е ключов момент в периода на адаптация. Добре е родителите да могат да осигурят на детето:

• Психическа нагласа и подготовка
• Прецизно поведение спрямо нуждите на детето
• Спокойствие и усмивки – особено в първите дни
• Разпределяне на ролите – кой ще води детето
• Умение за овладяване на емоции

Как да взаимодействат родителите с детската градина?

Това е особено важно в първите дни на досега на детето до образователната институция.

Това взаимодействие започва още с избора на детска градина и продължава и в периода на адаптация. 

Разбирателството и спокойният тон на общуване ще успокоят детето и ще засилят доверието му към учителите в детската градина.

Взаимното уважение и сътрудничество са решаващ фактор през целия престой на детето в детската градина и по-късно в училище.

Важно е учителите и помощник-възпитателите да опознаят детето и да се отнасят към него с обич и подкрепа. 

“Мама и татко ще ме вземат!” – детето трябва винаги да е убедено в това.

Каква е продължителността на адаптивния период?

Стандартно адаптацията в детска градина продължава около 1 месец. При сравнително малък процент деца има безпокойство при влизане в градината. 

Времето за престой в градината трябва да се увеличава поетапно, като постепенно се включват основните дейности от режима – обяд, следобеден сън, следобедна закуска, по-ранно взимане.

Какви са причините за затруднена адаптация?

• Повишена тревожност и раздразнителност
• Особености на характера
• Дефицити в развитието на детето
• Чести отсъствия
• Липса на разбиране и личностна подкрепа от страна на възрастните

  Десет съвета за подготовка

  Наближава малкото човече да тръгне за първи ден в градината … едно ново и емоционално преживяване, както за детето, така и за родителите, които често посрещат този момент на първа раздяла с притеснение. Как се случва адаптацията и какво да правим през първите дни?

  Обяснете на детето как ще премине престоя му в градината

  Тази подготвителна фаза е много важна, дори когато става въпрос за ясла и детето е още на около годинка. Самият разказ за това, което предстои, изгражда увереност както у детето, така и у родителя. Месец преди постъпването, можете да отидете заедно до двора и да обясните, че това е мястото, където предстои да прекарва време заедно с други деца. Това ще предразположи детето да приеме по-лесно промяната.

  При нужда коригирайте режима у дома

  За да се ускори адаптацията, специалистите съветват да се стремим максимално да приближим режима на детето вкъщи към този в градината. Това е добре да започне още преди тръгването на градина и да се запази в почивните дни и ваканцията. Става дума за време за игра, време за плод, време за сън и почивка. Да се подкрепят едни и същи правила както в градината, така и вкъщи: да се прибират играчките след игра, да се храним спокойно седнали на масата, а не пред телевизора.

  Прекрасен помощник в тази задача е създаването на дневен режим у дома. Може да подготвите бележник в кото да лепите различни картинки с рутинни дейности (събуждане, обличане, миене на ръце и зъби, сресване, хранене и др.), задължения (прибиране на играчки, подреждане на раничка, безопасно пътуване, посещаване на детска ясла/градина), свободно време (игри, четене, рисуване, време на открито и др.)

  С подреждането на картинките за всеки ден заедно с детето, то взема активно участие в планирането, подготвено е и знае какво му предстои, кое след кое следва, подпомага за адаптацията в детска ясла/градина. Бележникът се превръща в една книжка с картинки за предстоящия ден.

  Бъдете спокойни, емоциите се изписват на лицето

  Тръгването на градина е осъзнат избор, но и първи повод за раздяла. Често дори за емоционално зрели родители е трудно да управляват чувствата си. Психологическите изследвания показват, че децата регистрират и разчитат родителските емоции чрез изражението на лицето. Въпреки всичко, не трябва да предаваме към детето своите притеснения и страхове. За да избегнем това, е необходимо да се самонаблюдаваме. Добре е в началото самият родител целенасочено да се погрижи за собственото си спокойствие – да не „кръжи“ около градината докато чака, а да е зает и да се опита да запази спокойствие.

  Изразявайте положителни мисли

  Добре е да се подготвите за промяната с позитивна нагласа, която да изразявате гласно. Не само по отношение на детската градина и онова, което го очаква там (нови приятели, игри с други деца, занимания), но и в по-общ план: казвайте му, че го обичате, дори когато не сте заедно. Заменете израза „оставям те“ с „водя те“ в градината. В никакъв случай не бива да се използва градината като заплаха или наказание – „ти ще видиш като отидеш на градина“, „щом не слушаш, отиваш в градината“, „там ще те научат на дисциплина“  и други подобни. Напротив, градината е хубаво място и затова всички деца ходят там.

  Не бързайте

  Въпреки забързаното ежедневие между семейство и работа, родителите не бива да пришпорват ситуацията, особено в началото на привикването на детето към градината и да следва да се съобразяват с неговото темпо. Практичен съвет за ежедневието е вечер да не се остава до късно, както и сутрин да се будим по-рано, за да се приготвим спокойно, а не да сме припряни и изнервени преди тръгване.

  Педагозите споделят, че периодът на адаптация може да трае от 15 дни до към 4 седмици, в зависимост от детето. Ако например след 2 седмици, то още изпитва силна тревожност, е необходимо да прекарва по-малко часове в градината и да не бъде насилвано да остава за целия ден. Да не забравяме, че нещата трябва да се случват постепенно.

  Следвайте ритъма на вашето дете, без чувство за вина

  Не съществува рецепта за адаптация в детската градина, затова и майката не бива да бива да бъде упреквана за начина, по който се справя детето ѝ. С други думи, от основно значение е, да бъде ясно, че темпото на привикване към новата среда е резултат от много различни и комплексни фактори и не е измерител за родителската ви компетентност.

  По същата причина не бива да бъде коментирано и/или критикувано детето, неговата адаптация, емоционалност и т.н в негово присъствие.

  Уверете го, че ще се върнете

  От самото начало е важно детето да знае, че ще се върнете. Концепциите за преди и след, скоро или след малко, са твърде абстрактни. Затова, според педагозите, е подходящо да свържете времето с определена ситуация. Например, ако в началото го оставяте за час, обяснете така: „Мама ще отиде да напазарува и ще се върне да те вземе!“. Ако ще стои до обяд, нека знае, че след като се нахрани, мама ще дойде.

  Нека си носи любима играчка

  В началото, а и след това, мъничето можето да взима със себе си любимата си играчка (това британският педиатър и психолог Доналд Уиникът нарича „преходен обект“). Този предмет носи утеха и помага на детето да бъде по-спокойно в новата среда. Ако например е свикнало да заспива гушнало мече (кукла, одеалце), ще има нужда от него и ще го търси и в градината.

  Интересна идея е например, преди градина да сложите мъничко от парфюма си на носна кърпичка, която да пъхнете в джобчето. Така мъничето ще се почувства специално и ще има нещо, което да му напомня за мама, докато тя е на работа.

  Повтаряйте винаги (и до безкрай), че мама ще дойде

  Дори и да ви се струва, че най-критичният период е отминал, не бива да приемате нищо за даденост. Поради тази причина и на по-късен етап, в края на аклиматизацията, уверението, че ще се върнете за детето е много важно. И никога не е преувеличено да го повторите, дори ако изглежда, че всичко върви перфектно!

  Имайте предвид, че понякога някои деца проявяват известна съпротива срещу раздялата точно когато изглежда, че най-деликатният период е отминал. За да приеме по-добре факта, че ще ходи на детска градина „всеки ден“, а не само понякога, е много полезно за детето да се довери и да получи подкрепа от авторитет, докато мама не е с него. Така майката може да успокои малкото, като му обясни, че учителката му ще го гушка, докато тя не е там.

  Във всеки случай, когато водите детето на градина и след това, когато го прибирате у дома, най-добрият подход винаги е спокойствие и стабилност, съветват психолозите. Не е подходящо да наблягате с превъзбуда на раздялата и посрещането, но е важно да ги управлявате добре и спокойно.

  Имайте доверие на специалистите

  Постъпването в градина или ясла се гради на отношения между хора, които не се познават. Това изобщо не е лесно. Затова и родителите и детето трябва да си дадат време да свикнат и да се опознаят с учителите и средата.

  Доверието е фундаментално, но не и незабавно. В периода на адаптация се полагат основите и се изискват  усилия от страна на родителите да разчитат изцяло на персонала на градината. Освен това психолозите съветват да не се влиза в сравняване и конкуренция между собствените умения за отглеждане и тези на възпитателя. Подобен подход със сигурност не би благоприятствал изграждането на спокойни отношения на доверие.

 

Първи стъпки и адаптация в детската градина видео-https://www.youtube.com/watch?v=0RPYnVjBUK0

 

Източници- Академия за родители, “Неща с душа“

Изготвил-А.Станимирова-учител в ДГ 49 Радост

 

 

 

 

Какво ни е необходимо за детска ясла и градина?

 

 

Изготвил- А. Станимирова - учител в Детска градина №49 Радост 

 

 

 

Наръчник за родители на първокласници 

 

 

 Източник- с благодарност към Румяна Тунева- начален учител. 

Подготвил- А.Станимирова- учител ДГ №49 Радост 

 

 

 

Учебна 2025/26 година

 

Дигитално-медийна грамотност за деца от 0 до 7-годишна възраст 

В помощ на родителите 

 

Има ли твърде ранна възраст за дигитална грамотност? Уменията, необходими за дигиталния свят, не са ли част от периода на учене след навършване на 7 години?

Възрастта между 0 и 7 години е време на бурно развитие – децата се учат да ходят, да говорят, да мислят, да общуват. Точно в този период в живота им влизат и дигиталните устройства – те виждат, че „всички около тях ги използват“ и е напълно естествено да проявяват любопитство. Наръчникът за родители „Децата от 0 до 7 години и интернет“ ще ви даде напътствия как в тези години ученето чрез преживяване в реалната среда е много по-ефективно от стоенето пред екрана, но и точнчо сега се поставят основите на дигитално-медийната грамотност: безопасност, общуване, създаване на съдържание, решаване на проблеми и работа с информация. А за приятно и полезно време заедно с детето може да изтеглите и приказката „Мишу и интернет бъркотията“ – забавна и поучителна история с красиви илюстрации.

Два полезни ресурса за родители на деца от 0 до 7 години

Каним ви да изтеглите и използвате:

• „ДЕЦАТА ОТ 0 ДО 7 ГОДИНИ И ИНТЕРНЕТ. НАРЪЧНИК ЗА РОДИТЕЛИ“ – подробен наръчник за това как да въведете устройствата в живота на детето по отговорен и балансиран начин през възрастите 0-2, 3-5 и 6-7 години.
• Детската книжка с игри „МИШУ И ИНТЕРНЕТ БЪРКОТИЯТА“ – цветна история за най-малките и техните родители за семейните правила при ползване на дигитални устройства.

Какво съдържа наръчникът „Дeцата от 0 до 7 години и Интернет“

Наръчникът „Децата от 0 до 7 години и интернет. Наръчник за родители“ е практически пътеводител, в който Асоциация Родители обяснява защо дигитално-медийната грамотност трябва да се развива от най-ранна възраст. Той е структуриран по възрастови групи и теми.

Основни теми в наръчника

• 0-2 години:
  Описва се този период като време, в което децата опознават света чрез движение, игра и сетивата си, а ученето чрез преживяване в реалната среда е по-ефективно от стоенето пред екрана. Родителите, ако все пак дават устройство, трябва да го ползват заедно с детето, да подбират предварително клипчета и игри и да ограничават максимално времето.
• 3-5 години:
  Детето вече изглежда като „дигитален гений“ – инсталира приложения, играе игри, търси с гласово търсене – но все още няма нужната преценка и силно се влияе от връстници. Препоръчително е заедно с детето да се съставят семейни правила за използване на устройства, да се изгражда връзка между онлайн и офлайн света (напр. ако учи животните в приложение, да ги види и в зоопарка) и да се избягва даването на телефона като награда или „спасител“ в трудни ситуации.
• 6-7 години:
  Тук фокусът е върху тръгването на училище, по-голямата самостоятелност и първите разговори за социални мрежи. Родителите не могат да контролират всичко онлайн, но могат да научат детето как само да се справя и да поддържат отворена врата за споделяне. Ще намерите насоки как да обсъдите въпроса със собствения телефон, правилата за ползване в училище и вкъщи и как да въведете ясни граници.
• Семейни правила и баланс онлайн-офлайн:
  Наръчникът предлага идеи как да създадете работещи семейни правила за употреба на интернет и устройства: да ги изберете заедно с детето, да бъдат формулирани позитивно („когато се храним, устройствата си почиват“), да са валидни за всички и да се договорят последствия за неспазване. От изключителна важност е свободната игра, движението и времето „без екран“.
• Насилието в медиите и страховете:
  Тази глава съдържа указания защо честото излагане на насилие в игри и видеа може да доведе до привикване (десензитизация) и до страхове, особено в предучилищна възраст. Ще намерите съвети да говорите с детето за чувствата му, да развивате у него чувство на емпатия и да му помогнете да разбере връзката между измисленото и реалността.

В документа ще намерите и информация за европейската система PEGI за възрастови категории на игрите и как да се ориентирате по символите за насилие, страх, хазарт и др. Отделна част е посветена на YouTube Kids – как се създават детски профили, какви опции за родителски контрол има (таймер, ограничаване на съдържание, блокиране и докладване на клипове). Подробно са описани и възможностите за родителски контрол в iOS и Android, както и приложението Family Link на Google – как се настройва родителски и детски профил, какви възрастови ограничения има и какво може да управлява родителят.

В този наръчник ще намерите и редица конкретни съвети по възраст, примери за въпроси, които да зададете на децата си („защо мишлето го боли глава“, „защо се е изплашило“), насоки за ограничения на екранното време и много практически указания как да превърнете устройствата в полезен, а не доминиращ елемент от ежедневието.

Детската книжка „Мишу и интернет бъркотията“ плюс забавни игри

Детската книжка „Мишу и интернет бъркотията“ на Асоциация Родители и илюстрирана от Лиляна Дворянова, е приказна история за най-малките. В нея главни герои са семейство мишки и тяхното момченце Мишу, които на празници получават за подаръци телефон за мама, лаптоп за тати и таблет за Мишу. Всеки веднага се впуска да се радва на своето устройство, но супата загаря, татко забравя да заведе Мишу на рожден ден на Зайо, а самият Мишу започва да страда от главоболие от гледане в таблета и дори споделя, че страшно чудовище във филме да го изплашили толкова много, че го е страх да излезе навън за игра с Лиса, Мечо и Ежко. Как свършва историята ще видите в книжката. Част от нея са игра-лабиринт и игра с емотикони. Така историята на Мишу помага на децата по разбираем и забавен начин да осмислят темите за:

• прекаленото време на устройството;
• страха от видяно онлайн;
• пропуснатите истински игри и моменти с приятели и семейство, докато родителите получават конкретни идеи как да говорят по тези теми.

Изтеглете и използвайте двата ресурса у дома

За да подкрепите дигитално-медийната грамотност на детето си още от най-ранна възраст, комбинирайте двата ресурса:

• Прочетете „ДЕЦАТА ОТ 0 ДО 7 ГОДИНИ И ИНТЕРНЕТ. НАРЪЧНИК ЗА РОДИТЕЛИ“, за да изградите ясни, спокойни и смислени правила за устройствата според възрастта на детето, да настроите родителския контрол и да знаете как да реагирате при трудни ситуации.
• Четете и играйте заедно с „МИШУ И ИНТЕРНЕТ БЪРКОТИЯТА“, за да говорите с детето на неговия език за време без устройства, страшни неща онлайн и важността на семейството и приятелите.

Така правите първите стъпки към грамотно, уверено и защитено присъствие на детето в дигиталния свят – с вас до него.

 

 

Източник:https://safenet.bg

Изготвил: А.Станимирова -учител дДГ№ 49 "Радост" 

 

 

 

Детето и дигиталния свят- баланс между техологии, игри и развитие.

 

  срещу 

Дигиталните технологии са неотменна част от живота на децата и семействата. Дори семействата с най-ниски доходи имат поне по един телевизор и компютър.
Повечето домакинства имат два или три телевизора, два компютъра, два таблета, както и смартфони.
Децата започват да ползват тези устройства на 3-4 годишна възраст, особено ако имат по-големи
братя и сестри от които учат чрез имитиране. Таблетите и смартфоните са любимите устройства на децата, които имат достъп до такива.
Голямата част от родителите имат позитивно мнение за онлайн технологиите, и смятат че те
окуражават любопитството и желанието на децата за учене. В същото време, малко родители гледат
на тези устройства като образователни и смятат, че децата трябва да се фокусират върху развиването
на традиционна грамотност, като четене на книги и писане на ръка. Технологиите подпомагат на
родители, които понякога ги използват като „бавачки“. От другата страна, родителите са загрижени,
че прекалената употреба на устройства от децата може да доведе до рискове за здравето на
малчуганите, като увредено зрение и обездвижване.Екраните не са враг, ако ги използваме съзнателно. С ясни граници, личен пример и качествено време с децата, можем да насърчим здравословното им развитие в цифровата ера. 

Създаването на балянс между използването технологиите и игрите на открито са предпоставка за нормалното, здравословно и щастливо развитие при децата.

Игри и идеи за забавни моменти навън с нашите деца

Времето навън е ценно за развитието на децата и подобряването на семейните връзки. Слънцето, свежият въздух и пространството за игра предлагат безкрайни възможности за забавление и обучение. В тази статия ще разгледаме няколко креативни идеи и игри, които може да опитате с вашите деца на открито, за да превърнете всеко излизане навън в приключение.

Игри за развиване на физически умения

• Паркова олимпиада: Създайте серия от забавни и безопасни състезания като бягане, скок дължина, хвърляне на фризби. Това помага на децата да развият своите физически умения, докато се забавляват.
• Лов на съкровища в природата: Организирайте лов на съкровища, като използвате естествени елементи като листа, камъни и клонки като "съкровища". Тази игра стимулира любопитството и наблюдателните умения.

Игри за насърчаване на креативността

• Рисунки с тебешир на асфалта: Дайте на децата тебешир и оставете тяхното въображение да се развихри на тротоара или на паркинга. Това е чудесен начин за изразяване на тяхната креативност.
• Създаване на приказен свят: Използвайте естествените елементи около вас (като клонки, листа, камъчета) за да създадете малки "приказни светове" или миниатюрни градини.

 Игри за учене и образование

• Познай растението/животното: Вземете книга за растения или животни и се опитайте да намерите и идентифицирате различни видове по време на вашата разходка в парка или гората.
• Образователен бинго: Създайте бинго карти с изображения на обекти, които може да намерите навън (например определен вид птица, дърво, или цвете) и направете игра от това да ги откриете.

Обикновени игри на голям размер за забавления навън

Използването на големи версии на популярни настолни игри може да добави един нов и вълнуващ елемент на забавлението на открито. Тези игри не само стимулират физическата активност, но и насърчават стратегическото мислене и работата в екип.

• Гигантско домино: Създайте свой собствен комплект домино от картон или дърво. Играта е идеална за игра на трева и предлага чудесен начин за учене на числата и стратегическото планиране за децата.
• Дженга в голям размер: Използвайте големи дървени блокове за създаване на вълнуваща игра на Дженга. Това помага на децата да развият своята моторика и умения за баланс, докато се опитват да поддържат кулата стабилна.
• Не се сърди човече в голям формат: Изрежете голямо игрално поле от плат или картон и използвайте цветни кърпи или картонени кръгове за пуловете. Тази игра е идеална за учене на правилата за редуване и стратегия, както и за насърчаване на търпението и комуникационните умения.

Прекарването на времето навън с нашите деца предлага безценна възможност не само за забавление, но и за учене и развитие. Използването на тези игри и дейности може да помогне за укрепване на семейните връзки и за насърчаване на любовта към природата и физическата активност от ранна възраст. Независимо дали сте в парка, в гората или просто в задния двор, винаги има нови и вълнуващи начини за игра и изследване заедно.

 

 Източници: БНР Автор: Моника Йончева, Център за безопасен интернет, https://sofia.plays.bg/https:/,/www.topkidsbg.com/,https://mama.radostna.com/14-mesta-deca-navyn-sofia/

 Изготвил: Анатасия Станимирова -учител в №49 ДГ Радост, гр. София

 

 

 

Учебна 2024/25 година 

 

Грешките, които родителите допускат с децата си

 

  

Едва ли има родител, който да не иска най-доброто за детето си. Понякога обаче в стремежа си да сме полезни и да дадем най-доброто на своите малки наследници, се случва точно обратното. Ето някои от грешките, които родителите често допускат, макар и неусетно, в резултат на което вредят на децата си.

Неспособността да кажем „Не”

Наскоро в един супермаркет видях майка, чиято дъщеря (видимо около шест години) упорито повтаряше „Шоколааад, искам шоколааад”. Майката категорично каза, че няма да й купи шоколад и помоли детето да спре да мрънка и да се инати. След 15-на минути се видяхме на касата, а детето държеше шоколад в ръката си и доволно си го хапваше. В случая говорим за неумението да изпълним своето „не”.

Децата имат невероятна способност да улавят нашите слабости и много бързо се научават как да се възползват от тях. Ако веднъж сте забранили нещо, след което сте го разрешили, само защото детето се е разплакало или е започнало да се тръшка, авторитетът ви е отслабен. То вече знае как да постъпва и ще използва своето оръжие всеки път, когато му се отдаде възможност. Преди да отправите закана, помислете добре дали можете да я изпълните. Не се страхувайте от думичката „не”, тя не е нещо, с което вредите на детето си, дори напротив. Това му дава ясен сигнал, че в живота има някакви граници, които ще се налага да спазва.

Прекаленото хвалене

Когато родителите казват на децата си, че са по-специални, малчуганите силно вярват в това, което често води до формирането им като егоцентрични личности. Ако детето постоянно е обсипвано с похвали от типа „ти си най-доброто дете”, „ти си най-умното”, „ти знаеш всичко” това може да създаде погрешна представа у него. Разбира се, че всеки родител цени най-много своето дете, но е важно да се спазва границата на разумното поощряване, преди да преминем в зоната на прекаленото хвалене

Вместо да използвате суперлативи, по-добре посочете на детето това, което цените у него чрез конкретни поводи. Например вместо: „ти си най-умното дете и си най-добър по математика”, е по-добре да кажем: „много се радвам, че днес си изкарал шестица по математика, браво!”. В този случай децата ще се почувстват оценени и ще имат стимул да продължат да се развиват. В другия случай стимулът може да се загуби, защото вашият син или дъщеря ще реши, че максимумът е постигнат.

Прекалената критика

Другата крайност на прекаленото хвалене е прекалената критика. Тя от своя страна може да доведе до проблеми със самочувствието при децата и последващи проблеми с адаптацията и социалните умения. Бъдете много внимателни с изрази, които нараняват като например „ама че си глупав”, „все се проваляш”, „пак ме разочарова” и т.н. Сравняването на вашето дете с други деца и техните постижения, също не е добра идея. Всяко от тях е различно и ако виждате, че детето на съседа има по-висок успех или се справя по-добре с домашните си задължения, не го изтъквайте като довод пред вашето дете. Това не само, че няма да помогне, но и ще намали още повече желанието му да се старае. 

Отглеждането „в клетка”

Много родители смятат, че мисията им е да предпазят детето си от всички възможни заплахи. Колкото и да не ни се вярва обаче, това е не само невъзможно, но и вредно. Човек се изгражда като личност на базата на опита си и грешките, които допуска. При малчуганите е същото. Понякога е добре да оставим детето да се сблъска с естествените последици от своите решения и действия (в рамките на допустимото), за да може да осъзнае, че именно тези решения ще бъдат в основата на постиженията и провалите му.

Отглежданите „в клетка”деца често се превръщат в несамостоятелни и нерешителни личности, тъй като в ранна възраст не са изградили умението да правят съзнателен избор.

За да избегнем това, можем да започнем с малки неща. Например – да оставим детето да избира между еквивалентни неща (зелената или жълтата блуза ще облечеш днес?). Важно е също детето да не е като скачен съд за своите родители, ето защо не се плашете от