Учебна 2024/25 година
Грешките, които родителите допускат с децата си
 
Едва ли има родител, който да не иска най-доброто за детето си. Понякога обаче в стремежа си да сме полезни и да дадем най-доброто на своите малки наследници, се случва точно обратното. Ето някои от грешките, които родителите често допускат, макар и неусетно, в резултат на което вредят на децата си.
Неспособността да кажем „Не”
Наскоро в един супермаркет видях майка, чиято дъщеря (видимо около шест години) упорито повтаряше „Шоколааад, искам шоколааад”. Майката категорично каза, че няма да й купи шоколад и помоли детето да спре да мрънка и да се инати. След 15-на минути се видяхме на касата, а детето държеше шоколад в ръката си и доволно си го хапваше. В случая говорим за неумението да изпълним своето „не”.
Децата имат невероятна способност да улавят нашите слабости и много бързо се научават как да се възползват от тях. Ако веднъж сте забранили нещо, след което сте го разрешили, само защото детето се е разплакало или е започнало да се тръшка, авторитетът ви е отслабен. То вече знае как да постъпва и ще използва своето оръжие всеки път, когато му се отдаде възможност. Преди да отправите закана, помислете добре дали можете да я изпълните. Не се страхувайте от думичката „не”, тя не е нещо, с което вредите на детето си, дори напротив. Това му дава ясен сигнал, че в живота има някакви граници, които ще се налага да спазва.
Прекаленото хвалене
Когато родителите казват на децата си, че са по-специални, малчуганите силно вярват в това, което често води до формирането им като егоцентрични личности. Ако детето постоянно е обсипвано с похвали от типа „ти си най-доброто дете”, „ти си най-умното”, „ти знаеш всичко” това може да създаде погрешна представа у него. Разбира се, че всеки родител цени най-много своето дете, но е важно да се спазва границата на разумното поощряване, преди да преминем в зоната на прекаленото хвалене
Вместо да използвате суперлативи, по-добре посочете на детето това, което цените у него чрез конкретни поводи. Например вместо: „ти си най-умното дете и си най-добър по математика”, е по-добре да кажем: „много се радвам, че днес си изкарал шестица по математика, браво!”. В този случай децата ще се почувстват оценени и ще имат стимул да продължат да се развиват. В другия случай стимулът може да се загуби, защото вашият син или дъщеря ще реши, че максимумът е постигнат.
Прекалената критика
Другата крайност на прекаленото хвалене е прекалената критика. Тя от своя страна може да доведе до проблеми със самочувствието при децата и последващи проблеми с адаптацията и социалните умения. Бъдете много внимателни с изрази, които нараняват като например „ама че си глупав”, „все се проваляш”, „пак ме разочарова” и т.н. Сравняването на вашето дете с други деца и техните постижения, също не е добра идея. Всяко от тях е различно и ако виждате, че детето на съседа има по-висок успех или се справя по-добре с домашните си задължения, не го изтъквайте като довод пред вашето дете. Това не само, че няма да помогне, но и ще намали още повече желанието му да се старае.
Отглеждането „в клетка”
Много родители смятат, че мисията им е да предпазят детето си от всички възможни заплахи. Колкото и да не ни се вярва обаче, това е не само невъзможно, но и вредно. Човек се изгражда като личност на базата на опита си и грешките, които допуска. При малчуганите е същото. Понякога е добре да оставим детето да се сблъска с естествените последици от своите решения и действия (в рамките на допустимото), за да може да осъзнае, че именно тези решения ще бъдат в основата на постиженията и провалите му.
Отглежданите „в клетка”деца често се превръщат в несамостоятелни и нерешителни личности, тъй като в ранна възраст не са изградили умението да правят съзнателен избор.
За да избегнем това, можем да започнем с малки неща. Например – да оставим детето да избира между еквивалентни неща (зелената или жълтата блуза ще облечеш днес?). Важно е също детето да не е като скачен съд за своите родители, ето защо не се плашете от времето, което то прекарва на места, различни от дома – училищен лагер, при баба, в детската градина, ски училище и т.н.
Синдромът „студен родител”
Колко често казвате „обичам те” на своето дете? И кога за последно му го казахте? Децата имат неистова нужда да чуват тези думички, независимо от възрастта си и независимо дали са момчета или момичета. В нашите географски ширини битува представата, че тези неща се знаят по подразбиране и не е нужно да се изразяват. Или пък, че ако кажем на детето си, че го обичаме, ако го гушкаме или целуваме, това ще го разглези.
Много проучвания в тази посока показват, че именно деца, които не са лишавани от ласки и от обич са много по-спокойни, уверени и способни да създават приятелства и здрави връзки от онези, при които това е отсъствало.
Да, никак не е лесно да намерим баланса между всички тези крайности, но не и невъзможно. Помислете си какво е наранявало вас като дете или какво ви е липсвало. Поговорете със своето дете и разберете как можете да подобрите комуникацията помежду си. И не забравяйте, че децата се учат да се усмихват… от родителите си!
Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg
Учебна 2023/24 година
На 13 май 2024 година се осъществи инициатива за озеленяване на двора в детската градина.
След строителните дейности, детската градина изгуби зеленината и част от дърветата в двора, които децата много харесваха. Методическо обединение „Училище за родители" покани всички родители да се включат в Предложение- инициатива за озеленяване на ДГ №49 „Радост". Партньорството между родителите и детската градина подпомогна да възпитаме и предизвикаме в децата положително отношение и любов към природата. С подкрепата на родителите от всяка група от детската градина бяха закупени 300 броя от многогодишния храст „лигуструм" и бяха засадени на централните алеи в двора на детското заведение.
Мили родители, отправяме сърдечни благодарности за подкрепата, желатието и помощтта да създадем едно по-добро и красиво място за развитие, обучение и игра на нашите деца.
Всички снимки от събитието може да разгледате тук в албум озеленяване
Груба моторика при децата. Защо е важно да се развие първо грубата моторика при децата и други полезни съвети
Общата или груба моторика се отнася до координираните движения, извършвани от по-големите мускулни групи на тялото.
Развитието на общата моторика е важно, защото тялото усвоява първо грубите движения като контрола на ръцете и краката и чак след това преминава към изолираните движения, при които се включва долната част на ръката и пръстите. Ако не развият добре грубата си моторика, за децата може да се окаже трудно да овладеят фините движения, които са основополагащи за училищната готовност.
Грубата моторика започва да се развива още след раждането с овладяване на контрола над главата и торса и продължава бързото си развитие до 6-7 годишна възраст.
Грубата моторика е обвързана с:
При деца с лоша или не добре развита груба моторика може да се наблюдава:
- Трудност при хвърляне и хващане на топка
- Нарушен баланс при подскачане, прескачане на обекти.
- Нарушен баланс при каране на колело и използване на гимнастически уреди.
- Слаб мускулен тонус.
Дейности подобряващи грубата моторика на децата
- Ходене по различни неравни повърхности като трева, чакъл, пясък.
- Скачане върху или около възглавници, килими, дунапрен, поставени на пода.
- Качване и слизане по стълби.
- Игри на пода – крийте се зад мебелите вкъщи, като лазите около тях. Децата обичат да виждат възрастните на собственото си ниво.
- Оцветяване – използвайте голям лист хартия, сложен на пода. Разпръснете възглавници около листа и разположете детето на една от тях. Това ще му помогне да балансира, докато оцветява или рисува. Листът хартия може да бъде разположен и на стол или закачен на стената. Освен с ръцете си детето може да рисува и с крачета.
- Игри с топка
Подберете топки с различна текстура (грапави, меки, твърди и др.), размер и тежест. Подходящи дейности са: търкаляне на топката по пода към възрастния от седнало положение, ритане с един крак, подхвърляне на топки с различен размер и тежина във въздуха, удряне на топки, висящи от тавана.
Ако детето трудно хваща, може да търкаляме по масата топката, която детето трябва да хване преди да е паднала. Може и да я лови в някакъв кош или тенджера. Играем повече игри с конкретна цел, напр. ритане на предмети във “футболна” врата или между колчета, като постепенно стесняваме разстоянието между тях.
Стрелбата в цел помага да се подобри способността за преценка на разстоянието и силата, с която трябва да се хвърли предмета. Упражняваме първо хвърляне на по-голяма топка, напр. детски боулинг, нанизване на рингове на пръчка.
- Игри с кубчета
Строене на кула от изправено положение, за да може детето да се навежда всеки път, когато поставя кубче.
Бутане на кулата чрез ритане с крак.
Ходене и балансиране по пътечка от кубчета.
Постройте кула от по-големи кубчета на края на килима. Накарайте детето да премине по килима, като ходи патешки, пълзи, търкаля се до кулата. Когато достигне до целта, трябва да я разруши. Друг вариант на играта е да пренася кубчетата от единия край на килима до другия по предварително уговорения начин и да строи кулата само.
- Прескачане на въжета, поставени на пода. Ходене или тичане между две въжета.
- Стъпване вътре в обръч (или гума) и излизане от него. Същото може да се изпълнява и с подскоци.
- Игра с конуси – детето трябва да обикаля, тича или кара велосипед покрай конусите.
Игри за ориентиране в пространството
- Накарайте детето да застане зад стола, под масата и т.н.
- Игра на войници - например лазене, преминаване под одеала и възглавници, пълзене под столове и ниски масички. Организираме играта като приключение, като преминавайки по трасето детето събира съкровище. Може детето само да избере пътя, по който ще мине и да включи елементи за разнообразяване на сюжета.
- Сянка
Помолете детето да бъде вашата сянка и да повтаря действията ви, като изпълнявате прости движения.
Насърчавайте детето да се държи и да се движи като различни животни – да пълзи като змия, да ходи като пате, да подскача като заек, да се придвижва като рак, галопира като кон.
- Игри, подобряващи баланса
Балансиране на един крак.
Ходене по греда или тънка линия, начертана на пода. Може да кажете на детето, че преминава пред тънък мост, а долу под него има крокодили и трябва да внимава да не стъпва извън линията, за да не го изядат крокодилите. Играта може да се усложни, ако детето постави книга или торбичка с нещо леко на главата си, която не трябва да пада.
- Игри за преминаване на средната линия
Жонглиране с топки, торбички, пълни с боб, леща, ориз.
Накарайте детето да седне на пода с кръстосани крака или на колене. Детето използва дясната си ръка, ако е десноръко, за да се прицели в кош или друга цел от лявата си страна.
Използвайте конуси, пътни знаци и баскетболни кошове. Кажете на децата, че се движат над река пълна с акули или пък са в гората и трябва да преминат през точно определен маршрут. Включете дейности като бягане, подскачане, лазене, пропускане на даден обект, минаване от лявата или дясната страна на знак, стрелба в цел и др.
- Игри с обръчи
Купете няколко различни на цвят обръча и ги поставете на земята. Дайте инструкции като „Изтичай до червения обръч и се престори на кола.” или „Прескочи зеления обръч все едно си зайче.”
- Игра с пръстите на краката
Изберете малки играчки или предмети, които детето да поставя от пода в кошница, като използва пръстите на крачетата си. За да усложните играта, накарайте детето първо да прибере жълтите обекти, след това червените и т.н.
Развиване на баланс при децата
Развиващи игри
Източници:https://steb.bg/motorika/, https://logomagika.com/logomagii/obshta-motorika/
Изготвил Анастасия Станимирова -учител IIА група на ДГ № 49 Радост
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Холистичният подход, който може да промени живота на детето
Холистичният подход в детското развитие спомага за това в хода на разтежа си мъниците да достигнат до пълния си потенциал. Той спомага едновременно детето да се развива физически, емоционално, социално, умнствено, както и изгражда морални ценности.
Какво значи холистично развитие?
Холистичното развитие се отнася до развитието на детето във всички области - физическо, социално, емоционално, интелектуално и морално/духовно. Това обикновено се случва чрез игра, тъй като играта е средството, чрез което децата учат най-добре. Хората са сложни същества, които се развиват в множество области. Това развитие се случва с различна скорост, по различни начини и уникално за всяко дете.
Казано по-просто, фокусирането само върху една област от развитието на детето – като например неговите интелектуални умения – няма да позволи на детето да се развие напълно или да достигне пълния си потенциал.
Какво е холистичен подход към развитието?
Тъй като първите години от човешкия живот са време на интензивен растеж и учене, един от най-добрите методи за отглеждане и обучение на малки деца е използването на холистичен подход за грижа за децата.
Холистичният подход означава, че родителите и учителите в живота на детето полагат съгласувани усилия, за да приоритизират и стимулират всички техни области на развитие.
Това означава да дадете на децата възможности за учене, които се фокусират върху 5-те аспекта на холистичното развитие:
- Физическо развитие – изграждане на груба моторика и фина моторика, сензорно развитие и задоволяване на физическите нужди.
- Социално развитие – да се научите да общувате, да споделяте, да се редувате, да работите заедно, да създавате значими приятелства, да разрешавате конфликти и да следвате социалните норми.
- Емоционално развитие – изразяване на емоции по здравословен начин, задоволяване на емоционалните потребности, усещане и разпознаване на емоции и развиване на емоционална интелигентност.
- Умствено (когнитивно) развитие – интелектуално развитие, учене на език и умствени концепции като сортиране, последователност и съпоставяне, и развиване на умения за критично мислене.
- Морал, ценности и вярвания – духовно развитие, развитие на личността, взаимодействие с околната среда, възглед за себе си, вземане на морални решения и разбиране на моралните норми.
За да се насърчи холистичното развитие в ранните години, на децата трябва да се предоставят много възможности и дейности, които развиват множество умения едновременно.
Най-добрият и естествен начин децата да научат тези умения е чрез игра.
 Снимка: iStock
Няколко идеи за игри
Запомнете - скуката е прекрасна отправна точка за едно малко дете. Това е страхотен мотиватор за мислене и намиране на начини да играете и да се забавлявате.
Ето няколко холистични примера за обучение и видовете дейности, в които трябва да насърчите децата да участват, като ги оставяте сами да избират как да провеждат дейността:
- Игра с блокове
- Куклена игра
- Слушане и разказване на истории
- Участие в игра на преструвки
- Игра на игри с килими
- Игра на музикални игри
- Пеене
Най-общо казано, децата трябва да имат свободата да бъдат активно ангажирани в заобикалящата ги среда. Те трябва да развият своите фини и общи двигателни умения. Дейности, които са ограничаващи или такива, в които липсва движение, не биха подпомогнали холистичното развитие. Дейностите трябва да помагат на детето да се развива когнитивно, както и социално и емоционално. Активности, които не са интерактивни или практически, обикновено се отклоняват от холистичния подход на развитие в ранните години.
Внедряване на един успешен холистичен подход
По-важното е, че един холистичен подход би насърчил децата да правят връзката между отделните предмети – например, използвайки творческите си умения за решаване на практически, научен или социален проблем.
Този метод на преподаване не се ограничава до учебната класна стая. Всъщност родители и преподаватели биха се справили добре в създаването на среда, в която децата могат да експериментират и да изследват.
Изготвил Анастасия Станимирова -учител IIА група на ДГ № 49 Радост
Източници:https://pedagogika.bg/, https://chudesa.bg/, https://ohnamama.bg/lyubopitno/
|
