Училище за родители
|
Учебна 2025/26 година
Дигитално-медийна грамотност за деца от 0 до 7-годишна възраст В помощ на родителите
Има ли твърде ранна възраст за дигитална грамотност? Уменията, необходими за дигиталния свят, не са ли част от периода на учене след навършване на 7 години? Възрастта между 0 и 7 години е време на бурно развитие – децата се учат да ходят, да говорят, да мислят, да общуват. Точно в този период в живота им влизат и дигиталните устройства – те виждат, че „всички около тях ги използват“ и е напълно естествено да проявяват любопитство. Наръчникът за родители „Децата от 0 до 7 години и интернет“ ще ви даде напътствия как в тези години ученето чрез преживяване в реалната среда е много по-ефективно от стоенето пред екрана, но и точнчо сега се поставят основите на дигитално-медийната грамотност: безопасност, общуване, създаване на съдържание, решаване на проблеми и работа с информация. А за приятно и полезно време заедно с детето може да изтеглите и приказката „Мишу и интернет бъркотията“ – забавна и поучителна история с красиви илюстрации. Два полезни ресурса за родители на деца от 0 до 7 годиниКаним ви да изтеглите и използвате:
Какво съдържа наръчникът „Дeцата от 0 до 7 години и Интернет“Наръчникът „Децата от 0 до 7 години и интернет. Наръчник за родители“ е практически пътеводител, в който Асоциация Родители обяснява защо дигитално-медийната грамотност трябва да се развива от най-ранна възраст. Той е структуриран по възрастови групи и теми. Основни теми в наръчника
В документа ще намерите и информация за европейската система PEGI за възрастови категории на игрите и как да се ориентирате по символите за насилие, страх, хазарт и др. Отделна част е посветена на YouTube Kids – как се създават детски профили, какви опции за родителски контрол има (таймер, ограничаване на съдържание, блокиране и докладване на клипове). Подробно са описани и възможностите за родителски контрол в iOS и Android, както и приложението Family Link на Google – как се настройва родителски и детски профил, какви възрастови ограничения има и какво може да управлява родителят. В този наръчник ще намерите и редица конкретни съвети по възраст, примери за въпроси, които да зададете на децата си („защо мишлето го боли глава“, „защо се е изплашило“), насоки за ограничения на екранното време и много практически указания как да превърнете устройствата в полезен, а не доминиращ елемент от ежедневието. Детската книжка „Мишу и интернет бъркотията“ плюс забавни игри
Детската книжка „Мишу и интернет бъркотията“ на Асоциация Родители и илюстрирана от Лиляна Дворянова, е приказна история за най-малките. В нея главни герои са семейство мишки и тяхното момченце Мишу, които на празници получават за подаръци телефон за мама, лаптоп за тати и таблет за Мишу. Всеки веднага се впуска да се радва на своето устройство, но супата загаря, татко забравя да заведе Мишу на рожден ден на Зайо, а самият Мишу започва да страда от главоболие от гледане в таблета и дори споделя, че страшно чудовище във филме да го изплашили толкова много, че го е страх да излезе навън за игра с Лиса, Мечо и Ежко. Как свършва историята ще видите в книжката. Част от нея са игра-лабиринт и игра с емотикони. Така историята на Мишу помага на децата по разбираем и забавен начин да осмислят темите за:
Изтеглете и използвайте двата ресурса у домаЗа да подкрепите дигитално-медийната грамотност на детето си още от най-ранна възраст, комбинирайте двата ресурса:
Така правите първите стъпки към грамотно, уверено и защитено присъствие на детето в дигиталния свят – с вас до него.
Източник:https://safenet.bg Изготвил: А.Станимирова -учител дДГ№ 49 "Радост"
Детето и дигиталния свят- баланс между техологии, игри и развитие.
В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да играеш - навън или пред екрана?
Игрите на 90-те години бяха не просто начин да запълниш времето си - те бяха средство за социално общуване и физическо развитие. Скачането на ластик, криеницата, народната топка, ритането на топка на улицата, играта на "Стражари и апаши" изискваха движение, бързина, ловкост и най-вече - работа в екип. Такива игри развиват мускулатурата, координацията и издръжливостта. Освен това, докато играеха заедно, децата учеха важни житейски уроци - как да се сприятеляват, как да решават спорове, как да спазват правила и как да губят с достойнство.
От друга страна, съвременните дигитални игри не са напълно лишени от стойност. Те могат да развиват логическо мислене, бърза реакция, координация между око и ръка, както и стратегическо планиране. Има образователни игри, които учат на математика, езици или дори програмиране. Проблемът обаче е в прекомерната употреба на екраните и липсата на движение. Заседналият начин на живот може да доведе до затлъстяване, проблеми с гърба, очите и концентрацията. Освен това дигиталните игри често изолират децата едно от друго, тъй като общуването в реално време и лице в лице се заменя с чат или слушалки.
Дигиталните технологии са неотменна част от живота на децата и семействата. Дори семействата с най-ниски доходи имат поне по един телевизор и компютър. Създаването на балянс между използването технологиите и игрите на открито са предпоставка за нормалното, здравословно и щастливо развитие при децата. Игри и идеи за забавни моменти навън с нашите деца Времето навън е ценно за развитието на децата и подобряването на семейните връзки. Слънцето, свежият въздух и пространството за игра предлагат безкрайни възможности за забавление и обучение. В тази статия ще разгледаме няколко креативни идеи и игри, които може да опитате с вашите деца на открито, за да превърнете всеко излизане навън в приключение. Игри за развиване на физически умения
Игри за насърчаване на креативността
Игри за учене и образование
Обикновени игри на голям размер за забавления навънИзползването на големи версии на популярни настолни игри може да добави един нов и вълнуващ елемент на забавлението на открито. Тези игри не само стимулират физическата активност, но и насърчават стратегическото мислене и работата в екип.
Прекарването на времето навън с нашите деца предлага безценна възможност не само за забавление, но и за учене и развитие. Използването на тези игри и дейности може да помогне за укрепване на семейните връзки и за насърчаване на любовта към природата и физическата активност от ранна възраст. Независимо дали сте в парка, в гората или просто в задния двор, винаги има нови и вълнуващи начини за игра и изследване заедно.
Източници: БНР Автор: Моника Йончева, Център за безопасен интернет, https://sofia.plays.bg/https:/,/www.topkidsbg.com/,https://mama.radostna.com/14-mesta-deca-navyn-sofia/ Изготвил: Анатасия Станимирова -учител в №49 ДГ Радост, гр. София
Учебна 2024/25 година
Грешките, които родителите допускат с децата си
Едва ли има родител, който да не иска най-доброто за детето си. Понякога обаче в стремежа си да сме полезни и да дадем най-доброто на своите малки наследници, се случва точно обратното. Ето някои от грешките, които родителите често допускат, макар и неусетно, в резултат на което вредят на децата си. Неспособността да кажем „Не” Наскоро в един супермаркет видях майка, чиято дъщеря (видимо около шест години) упорито повтаряше „Шоколааад, искам шоколааад”. Майката категорично каза, че няма да й купи шоколад и помоли детето да спре да мрънка и да се инати. След 15-на минути се видяхме на касата, а детето държеше шоколад в ръката си и доволно си го хапваше. В случая говорим за неумението да изпълним своето „не”. Децата имат невероятна способност да улавят нашите слабости и много бързо се научават как да се възползват от тях. Ако веднъж сте забранили нещо, след което сте го разрешили, само защото детето се е разплакало или е започнало да се тръшка, авторитетът ви е отслабен. То вече знае как да постъпва и ще използва своето оръжие всеки път, когато му се отдаде възможност. Преди да отправите закана, помислете добре дали можете да я изпълните. Не се страхувайте от думичката „не”, тя не е нещо, с което вредите на детето си, дори напротив. Това му дава ясен сигнал, че в живота има някакви граници, които ще се налага да спазва. Прекаленото хвалене Когато родителите казват на децата си, че са по-специални, малчуганите силно вярват в това, което често води до формирането им като егоцентрични личности. Ако детето постоянно е обсипвано с похвали от типа „ти си най-доброто дете”, „ти си най-умното”, „ти знаеш всичко” това може да създаде погрешна представа у него. Разбира се, че всеки родител цени най-много своето дете, но е важно да се спазва границата на разумното поощряване, преди да преминем в зоната на прекаленото хвалене Вместо да използвате суперлативи, по-добре посочете на детето това, което цените у него чрез конкретни поводи. Например вместо: „ти си най-умното дете и си най-добър по математика”, е по-добре да кажем: „много се радвам, че днес си изкарал шестица по математика, браво!”. В този случай децата ще се почувстват оценени и ще имат стимул да продължат да се развиват. В другия случай стимулът може да се загуби, защото вашият син или дъщеря ще реши, че максимумът е постигнат. Прекалената критика Другата крайност на прекаленото хвалене е прекалената критика. Тя от своя страна може да доведе до проблеми със самочувствието при децата и последващи проблеми с адаптацията и социалните умения. Бъдете много внимателни с изрази, които нараняват като например „ама че си глупав”, „все се проваляш”, „пак ме разочарова” и т.н. Сравняването на вашето дете с други деца и техните постижения, също не е добра идея. Всяко от тях е различно и ако виждате, че детето на съседа има по-висок успех или се справя по-добре с домашните си задължения, не го изтъквайте като довод пред вашето дете. Това не само, че няма да помогне, но и ще намали още повече желанието му да се старае. Отглеждането „в клетка” Много родители смятат, че мисията им е да предпазят детето си от всички възможни заплахи. Колкото и да не ни се вярва обаче, това е не само невъзможно, но и вредно. Човек се изгражда като личност на базата на опита си и грешките, които допуска. При малчуганите е същото. Понякога е добре да оставим детето да се сблъска с естествените последици от своите решения и действия (в рамките на допустимото), за да може да осъзнае, че именно тези решения ще бъдат в основата на постиженията и провалите му. Отглежданите „в клетка”деца често се превръщат в несамостоятелни и нерешителни личности, тъй като в ранна възраст не са изградили умението да правят съзнателен избор. За да избегнем това, можем да започнем с малки неща. Например – да оставим детето да избира между еквивалентни неща (зелената или жълтата блуза ще облечеш днес?). Важно е също детето да не е като скачен съд за своите родители, ето защо не се плашете от времето, което то прекарва на места, различни от дома – училищен лагер, при баба, в детската градина, ски училище и т.н. Синдромът „студен родител” Колко често казвате „обичам те” на своето дете? И кога за последно му го казахте? Децата имат неистова нужда да чуват тези думички, независимо от възрастта си и независимо дали са момчета или момичета. В нашите географски ширини битува представата, че тези неща се знаят по подразбиране и не е нужно да се изразяват. Или пък, че ако кажем на детето си, че го обичаме, ако го гушкаме или целуваме, това ще го разглези. Много проучвания в тази посока показват, че именно деца, които не са лишавани от ласки и от обич са много по-спокойни, уверени и способни да създават приятелства и здрави връзки от онези, при които това е отсъствало. Да, никак не е лесно да намерим баланса между всички тези крайности, но не и невъзможно. Помислете си какво е наранявало вас като дете или какво ви е липсвало. Поговорете със своето дете и разберете как можете да подобрите комуникацията помежду си. И не забравяйте, че децата се учат да се усмихват… от родителите си!
Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg
Учебна 2023/24 година На 13 май 2024 година се осъществи инициатива за озеленяване на двора в детската градина. След строителните дейности, детската градина изгуби зеленината и част от дърветата в двора, които децата много харесваха. Методическо обединение „Училище за родители" покани всички родители да се включат в Предложение- инициатива за озеленяване на ДГ №49 „Радост". Партньорството между родителите и детската градина подпомогна да възпитаме и предизвикаме в децата положително отношение и любов към природата. С подкрепата на родителите от всяка група от детската градина бяха закупени 300 броя от многогодишния храст „лигуструм" и бяха засадени на централните алеи в двора на детското заведение. Мили родители, отправяме сърдечни благодарности за подкрепата, желатието и помощтта да създадем едно по-добро и красиво място за развитие, обучение и игра на нашите деца. Всички снимки от събитието може да разгледате тук в албум озеленяване
Груба моторика при децата. Защо е важно да се развие първо грубата моторика при децата и други полезни съвети Общата или груба моторика се отнася до координираните движения, извършвани от по-големите мускулни групи на тялото. Развитието на общата моторика е важно, защото тялото усвоява първо грубите движения като контрола на ръцете и краката и чак след това преминава към изолираните движения, при които се включва долната част на ръката и пръстите. Ако не развият добре грубата си моторика, за децата може да се окаже трудно да овладеят фините движения, които са основополагащи за училищната готовност. Грубата моторика започва да се развива още след раждането с овладяване на контрола над главата и торса и продължава бързото си развитие до 6-7 годишна възраст.
Грубата моторика е обвързана с:
При деца с лоша или не добре развита груба моторика може да се наблюдава:
Дейности подобряващи грубата моторика на децата
   Игри за ориентиране в пространството
Насърчавайте детето да се държи и да се движи като различни животни – да пълзи като змия, да ходи като пате, да подскача като заек, да се придвижва като рак, галопира като кон.
Балансиране на един крак.
Жонглиране с топки, торбички, пълни с боб, леща, ориз.
Използвайте конуси, пътни знаци и баскетболни кошове. Кажете на децата, че се движат над река пълна с акули или пък са в гората и трябва да преминат през точно определен маршрут. Включете дейности като бягане, подскачане, лазене, пропускане на даден обект, минаване от лявата или дясната страна на знак, стрелба в цел и др.
Изберете малки играчки или предмети, които детето да поставя от пода в кошница, като използва пръстите на крачетата си. За да усложните играта, накарайте детето първо да прибере жълтите обекти, след това червените и т.н.
Развиване на баланс при децата Развиващи игри
Източници:https://steb.bg/motorika/, https://logomagika.com/logomagii/obshta-motorika/ Изготвил Анастасия Станимирова -учител IIА група на ДГ № 49 Радост --------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Холистичният подход, който може да промени живота на детето
Холистичният подход в детското развитие спомага за това в хода на разтежа си мъниците да достигнат до пълния си потенциал. Той спомага едновременно детето да се развива физически, емоционално, социално, умнствено, както и изгражда морални ценности. Какво значи холистично развитие?Холистичното развитие се отнася до развитието на детето във всички области - физическо, социално, емоционално, интелектуално и морално/духовно. Това обикновено се случва чрез игра, тъй като играта е средството, чрез което децата учат най-добре. Хората са сложни същества, които се развиват в множество области. Това развитие се случва с различна скорост, по различни начини и уникално за всяко дете. Казано по-просто, фокусирането само върху една област от развитието на детето – като например неговите интелектуални умения – няма да позволи на детето да се развие напълно или да достигне пълния си потенциал. Какво е холистичен подход към развитието?Тъй като първите години от човешкия живот са време на интензивен растеж и учене, един от най-добрите методи за отглеждане и обучение на малки деца е използването на холистичен подход за грижа за децата. Холистичният подход означава, че родителите и учителите в живота на детето полагат съгласувани усилия, за да приоритизират и стимулират всички техни области на развитие.
|
.png)
